HTML 4.0 Part 9 (character-formatting commands)

Форматиране на символи (character-formatting commands)

Елементите за форматиране на символи са винаги непразни и могат да бъдат разделени на две групи - за задаване на физически и логически атрибути на текст. Тези елементи формират стиловия израз на символите в текста при избран шрифт. Употребата им е възможна в рамките на текстов параграф или списъчна структура.

Физически атрибути

Физическите атрибути са същите както в текстообработващите системи. Употребата на завършващ елемент е задължителна (непразни елементи). Поставеният между началния и краен елемент текст се форматира в зависимост от употребената команда, например:

Boldface - извежда символи в удебелен (получер) шрифт;
Italic - извежда символи в курсив;
Underline - извежда символи с подчертаване;
 [Text]  - задава цвят и размер на символите за избран шрифт - илюстрация на Екран 2;
- COLOR=#rrbbgg определя цвят на изобразявания текст от RGB цветната палитра, зададен като шестнадесетични цифри предхождани от символа "#" (виж Таблица 5).
- SIZE=n - задава размера на шрифта, указан чрез n или относителната му промяна спрямо текущо установения размер чрез ±n.
- FACE = list - задава се списък от имена на шрифтове, разделени със запетаи. Текстът в полето на документа се изобразява в първия намерен шрифт от списъка.
<TT>Teletype text-fixed-width font (Courier)</TT> - заграденият текст между началния и крайния елемент се извежда с шрифт с фиксирана широчина, сходен с този на пишеща машина, обикновено Courier.

Пример 1 с команди за форматиране на символи - код:

Размер n=1 - Размер n=-2 

Размер n=2, подчертан - Размер n=-1 

Размер n=3, шрифт Hebar - Размер n=+0 

Получер с размер n=4 - Размер n=+1 

Курсив с размер n=5 - Размер n=+2 

Размер n=6 - Размер n=+3 

Размер n=7 - Размер n=+4 

<TT>Teletype text-fixed-width font Courier</TT>

Визуализация след интерпретация на кода:

Symbol-formatting
Екран 2 - Стилови формати

Възможна е комбинация от различни команди за форматиране на текст, например:

 Определен текст 

В подобни случаи поведението на различните WWW клиентите не е гарантирано. Някои съблюдават всички елементи, други избират един от атрибутите и го прилагат, а трети игнорират изцяло зададената комбинация.

Шрифтове

Вида на шрифта се определя автоматично от браузъра при визуализация на документа. Този т.н. автоматизъм всъщност произлиза от настроиките на WWW клиента, където се задават двойка предпочитани шрифта - един пропорционален и един с фиксирана широчина. Този подход е много рационален и не създава неудобства на клиента при разчитане на изтегления документ.

Тенденцията за динамизиране съдържанието на HTML страниците, често пъти, изисква съобразяване с авторския подход. Авторът на HTML страници може да задава конкретни имена или фамилии от шрифтове, с които да се визуализира съдържанието на неговите документи при клиента. За удовлетворяване на тази цел се използва елемента . Елементът се прилага за текстови фрагменти и определя шрифта, големината му и цвета на изобразявания текст.

където:

FACE = "font_name" - задавa името на шрифта;
SIZE = n - определя големината на символите от шрифта;
COLOR = "rrggbb" - задава цвета на изобразявания текст.

Атрибутът FACE може да съдържа списък от шрифтове или фамилия шрифт. Това осигурява безпроблемно изобразяване на документа при клиента при отсъствие на някои от тях.

Стойността за елемента SIZE се задава в относителни (SIZE=+2) или абсолютни (SIZE=2) единици.

За цвета на текста чрз атрибут COLOR се указва името или шестнадесетичната стойност на избран цвят от RGB палитра.

Например:

<html>

<head><title>Using Font Tag</title>

</head>

<body>

Шрифт Comic Sans Ms, Размер +3, Цвят сив

Шрифт Impact, Размер 2, Цвят селен

Шрифт Times New Roman, Размер +2, Цвят червен

</body>

</html>

Визуализация след интерпретиране на кода - Екран 2.1.

Екран 2.1 - Различни шрифтове, големини и цвят на текста

Използването на различни шрифтове подобрява визията на документа. Желанието на някои автори да направят страниците си по-атрактивни се натъква на затруднения при визуализацията им при клиента, особено в случаите, когато използваният шрифт липсва. Тогава, той е заменен автоматично с шрифт от същата фамилия, но търсения ефект се губи. Проблемът отчасти се решава с използване на DHTML и стилови формати (виж раздел "Независима каскада от стилови формати в HTML 4.0 Cascading Style Sheets Level 1"). Цялостно решение се постига при представяне на характерния надпис като графичен компонент във формат gif. Много разпространена практика е използването на банер-панели с анимирани надписи. Те се съставят като графични елементи и комбинират графика с текст.

За указване на шрифт, общ за целия документ, се използва елементът <BASEFONT>. Тази директива се разпознава от браузъра на Microsoft Internet Expolrer 5.0. Атрибутите не елемента и начина на използване е същият както при елемента , но без затварящ елемент.

<BASEFONT FACE="font_name" SIZE=n COLOR="rrggbb"

Елементът се поставя в секцията <HEAD> след <TITLE> на HTML документа.

За постигане на същия ефект при Netscape Communicator 4.x, елемента  с неговите атрибути се поставя на същото място без затварящ елемент.